В борба срещу телефонните измами

Почти не минава ден без да чуем новина за измамени хора, които хвърлят пари и ценности през терасите, оставят ги под камък в парка или директно подават чанти и кутии с всичките си спестявания на непознати. Всеки от нас има поне един познат възрастен, който е получавал обаждане от телефонни измамници. Въпреки усилията на полицията и предупрежденията се трупат нови и нови случаи.

Трудно е какъвто и да е закон да спре измамниците, ако жертвите продължават да се хващат на лъжите им. Ако и вие имате притеснения, че възрастни роднини и познати могат да станат жертва, подготвихме няколко съвета как да предпазите не само семейния бюджет, но и цялото семейство от драмата, съпътстваща една такава измама.

1. При обаждане от „близък“, искащ помощ, веднага след като затворите се обадете на човека, който твърди, че се нуждае от пари. Не набирайте обратно номера от полученото обаждане, а наберете номера, на който обичайно се свързвате с човека. По възможност го направете от друг телефон. Когато отсрещната страна се представя за близък, питайте за някоя подробност, която външен човек няма как да знае.
2. Ако отсреща не ви позволяват да затворите телефона, това е измама. При мобилните телефони връзката се прекъсва едностранно. При стационарните е възможно отсреща да държат линията. Потърсете съседите, ако нямате друг телефон и помолете да се обадите от техен.
3. Запишете на видно място телефоните на хора от семейството и близки приятели, с които можете да се свързвате. Телефоните за контакти с кварталните полицаи трябва да са залепени на видно място във всеки вход на жилищен блок. В по-малките населени места обикновено кварталните са познати хора. Когато има обаждане за пари, непременно се свържете с тях. Телефонът за спешни случаи е 112, там винаги има дежурни.
4. Не оставяйте пари в брой у дома си. Не оставяйте ценни бижута, които не ви трябват често и може да се приберат в банков сейф.
5. Ако възрастен роднина има депозит, прегледайте условията и по възможност направете така, че тегленето на по-големи суми да става с един ден предварителна заявка. За това време е много вероятно да се усъмни за измама и да избегне хвърлянето на пари.
6. Запомнете, а ако трябва си запишете на видно място – полиция, пожарна, лекари, болници и следователи НЕ ИСКАТ И НЯМАТ ПРАВО да получават пари на ръка. Още по-малко да искат пари „за разкриване“ на престъпници, за прикриване на инциденти и спешна помощ. Спешната помощ в България не се плаща. Дори да се наложи заплащане на консумативи при лечение, това става на място, в болница, с издаване на документ и в никакъв случай на ръка.
7. Ако се опитват да ви заплашват със саморазправа, веднага се свържете с полицията и с близък. За ваше спокойствие не излизайте навън, заключете и изчакайте органите на реда и близките ви да дойдат. Често заплахата се ползва за притискане на жертвите и престъпниците нямат никакво намерение да ги изпълняват.
8. Не споменавайте извън тесен кръг от близки с какви спестявания и ценности разполагате, какви имоти ще продавате или откъде очаквате пари.

Измамниците стават все по-изобретателни. Допреди години основните схеми бяха две – пострадал близък, трябват пари за операция, или близък, виновен за катастрофа, иска подкуп да го прикрият. После зачестиха мошениците с твърдения, че са полицаи/следователи и им трябва „временно“ сума, за да хванат престъпници с пари. Лъжите стават все по-разнообразни. Разказваме няколко реални примера за изобретателността на измамниците.

„Семейство на средна възраст получава обаждане от „дъщеря“ си, която работи в чужбина. Обяснява им, че иска да изпрати пари, но да не плаща такси за превод. Затова е решила да ги предаде през приятел, те трябва да му дадат 10 хил. лв., а той да им предаде същата стойност в британски лири. В уречения ден семейството дава 10 хил. лв. на приятеля и получава кутия с „лирите“. Оказва се пълна със сухи пасти.“

„Възрастен вдовец вдига телефона и насреща притеснен глас разказва как синът му е на път да сключи много изгодна сделка, но не му достига значителна сума. Малко по-късно звъни „синът“ и уговаря баща си да остави спестяванията си под камък близо до главния път, а негов приятел, който скоро ще мине там с кола, ще ги вземе. Разбира се, няма никаква сделка и вдовецът остава без спестявания.“

И една история, разказана от журналиста и писател Веселина Седларска, завършила за щастие само с уплаха (публикуваме със съкращения):

„Предният ден бяхме закъсали с колата край Ловеч, нещо ставаше с газовата уредба. В един автосервиз в Ловеч я човъркаха час, потеглихме някак. На другия ден първата работа на мъжа ми беше да отиде в автосервиз, защото онова „нещо ще се случи“ не си тръгваше от главата ми. И малко след това звънна телефонът.

„Ало, капитан Маринов съм от пожарната. Налага се да ви съобщя за тежък инцидент с газова бутилка в лек автомобил, пострадали са седем души…“ Думите ме превърнаха в буца лед, учудих се, че можех да говоря. „Има ли жертви?“

… „Пострадалите са откарани в болницата – каза гласът, – ние бяхме до загасяването.“ Чувах се някак отстрани: „Съпругът ми жив ли е, кажете ми има ли загинали… „Вижте…аз… всъщност нямам право да ви кажа…“.

Набрах телефона на бърза помощ, молех да ми кажат живи ли са тези седем… „Госпожо, успокойте се, най-вероятно е телефонна измама.“ Не – крещях – не е, истина е, ние имаме проблем с газовата уредба, ние убихме хора“….

 „Госпожо, наберете съпруга си“, настояваше отново гласът по телефона. Тази жена не е добре, как така ще набера изгорял човек? Но го набрах. Той беше в автосервиза, работеха по газовата уредба.“