Почти не минава ден без да чуем новина за измамени хора, които хвърлят пари и ценности през терасите, оставят ги под камък в парка или директно подават чанти и кутии с всичките си спестявания на непознати. Всеки от нас има поне един познат възрастен, който е получавал обаждане от телефонни измамници. Въпреки усилията на полицията и предупрежденията се трупат нови и нови случаи.
Трудно е какъвто и да е закон да спре измамниците, ако жертвите продължават да се хващат на лъжите им. Ако и вие имате притеснения, че възрастни роднини и познати могат да станат жертва, подготвихме няколко съвета как да предпазите не само семейния бюджет, но и цялото семейство от драмата, съпътстваща една такава измама.
Измамниците стават все по-изобретателни. Допреди години основните схеми бяха две – пострадал близък, трябват пари за операция, или близък, виновен за катастрофа, иска подкуп да го прикрият. После зачестиха мошениците с твърдения, че са полицаи/следователи и им трябва „временно“ сума, за да хванат престъпници с пари. Лъжите стават все по-разнообразни. Разказваме няколко реални примера за изобретателността на измамниците.
„Семейство на средна възраст получава обаждане от „дъщеря“ си, която работи в чужбина. Обяснява им, че иска да изпрати пари, но да не плаща такси за превод. Затова е решила да ги предаде през приятел, те трябва да му дадат 10 хил. лв., а той да им предаде същата стойност в британски лири. В уречения ден семейството дава 10 хил. лв. на приятеля и получава кутия с „лирите“. Оказва се пълна със сухи пасти.“
„Възрастен вдовец вдига телефона и насреща притеснен глас разказва как синът му е на път да сключи много изгодна сделка, но не му достига значителна сума. Малко по-късно звъни „синът“ и уговаря баща си да остави спестяванията си под камък близо до главния път, а негов приятел, който скоро ще мине там с кола, ще ги вземе. Разбира се, няма никаква сделка и вдовецът остава без спестявания.“
И една история, разказана от журналиста и писател Веселина Седларска, завършила за щастие само с уплаха (публикуваме със съкращения):
„Предният ден бяхме закъсали с колата край Ловеч, нещо ставаше с газовата уредба. В един автосервиз в Ловеч я човъркаха час, потеглихме някак. На другия ден първата работа на мъжа ми беше да отиде в автосервиз, защото онова „нещо ще се случи“ не си тръгваше от главата ми. И малко след това звънна телефонът.
„Ало, капитан Маринов съм от пожарната. Налага се да ви съобщя за тежък инцидент с газова бутилка в лек автомобил, пострадали са седем души…“ Думите ме превърнаха в буца лед, учудих се, че можех да говоря. „Има ли жертви?“
… „Пострадалите са откарани в болницата – каза гласът, – ние бяхме до загасяването.“ Чувах се някак отстрани: „Съпругът ми жив ли е, кажете ми има ли загинали… „Вижте…аз… всъщност нямам право да ви кажа…“.
Набрах телефона на бърза помощ, молех да ми кажат живи ли са тези седем… „Госпожо, успокойте се, най-вероятно е телефонна измама.“ Не – крещях – не е, истина е, ние имаме проблем с газовата уредба, ние убихме хора“….
„Госпожо, наберете съпруга си“, настояваше отново гласът по телефона. Тази жена не е добре, как така ще набера изгорял човек? Но го набрах. Той беше в автосервиза, работеха по газовата уредба.“